На Мариана

Да си все така с млада и добра душа,
разстоянията и времето не брой,
миговете си с любов владей,
и дори ако тъга докосне твоето лице,
винаги успявай ново зрънце на надежда
да посееш със сърце!

Advertisements

Моят път

Сама ще намеря път, дори да съм на кръстопът

Зачерквам всичко, и започвам с изгрева

Може и да сгреша, но пак остава моя план,

даже да си мислиш, че съм луда,

ще намеря своя път.

И вече знам, само моя път.

Може би сега, пак ще те вбеся,

но това е моя стил и няма да се извиня …

Светлина съм

С една вяра в този свят живея

от мрака идвам и в мрака ще се върна.

Но тук ще бъда само светлина!

ΜΣ

Predestination

You are already predestinated. Every time you travel by plane you will dream of me. No matter how often you see me in real, you already live with me and there is no escape. It’s not so difficult to love the people God gave you, it’s more difficult to find and love the person your heart longs for and to live for and because of him/her.

На Даниела

Не губи деня си в колебание,
защото утре пак ще тънеш в нежелание.
Живей, усмихвай се, плачи, и винаги себе си бъди!
Дори душата ти объркана да броди, нека винаги сърцето да те води!
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! Хх

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш!

Д. Дамянов

Свободата

– Свободата, Санчо!…- Дон Кихот горещо маха две ръце – две мелнични криле.
– Свободата, Санчо, е велико нещо!… Санчо не го чува – тъп като теле.- Санчо, разбери ме!….

Санчо не разбира. Санчо дъвче нещо. Санчо е зает.
Дон Кихот откача. Дох Кихот умира.
Санчо оцелява. И върви напред.

Кратко

Стих, повей, усмихнат поглед или пък дете, потънало в сън,
небесна шир, докосването на любим, в едно с цветя, окъпани в роса,
слънчогледови нивя и ромон на вода, внезапно появила се дъга,
всички тез слова, изпълват погледа ми, едва затворила очи,
затворени в желанието да видят отново простите неща,
онез които сеейки живота си разляхме като капки в пръстта.

Искам да се науча да спирам

Цял живот към непознатите около мен стремях се, и като махало колебаех се безспир, в наниза от време неуморен, трябваше да опозная хилядите хора в мен.