Защо?!

Защо трябва да умре един човек, за да му поствате нон стоп произведенията? И то само една хилядна част от тях? Освен “Зайченцето бяло” знаете ли или прочетохте ли през последните години нещо от Леда Милева? Или бяхте заети да копирате нечии преведени или откраднати мисли? Не може ли да измислите нещо ваше, нещо оригинално. Честно писна ми да чета от рода: Ако обичате майка си, баща си, брат си и цялата рода … вие ги правете луди, и не им показвайте колко държите на тях и ги обичате, пък голям праз какво сте написали или лайкнали на нечия стена. Щото ние другите като не го постнем това, изобщо не обичаме никой, явно. Какъв е този наплив към оглупяване и съревноваване с глупостта на другите нации? И що не се снимате как си миете зъбите, как изглеждате сутрин вие и вашата стая, или как ядете на крак? Айде стига с тези пози – ако не сте на “квалитетно” заведение, то ще сте “до/в” автомобил, който едва ли някога ще имате, ако не сте се докарали във вид след 3 часа гримиране, то поне ще се снимате в огледалото на някоя много “хубава” тоалетна, или пък някъде заели специална поза, ей всички фотомодели станахте, и все снимки като за гости пускате. Винаги си личи когато сте изкуствени. Хайде спрете се вече! Вие за кого живеете, явно не за себе си, а за “почитателите” си. И докога ще се изживявате като уникални. Как пък все сте неразбрани, как другите не ви оценяват, а вие скъпоценният камък насред калта, все съвети раздавате, колко прости са другите, а вие интелигентните страдате.
Да не пропусна и хилядите конкурси. То не бяха: Гласувай, кликни, лайкни … за най, най, най … добре че са тези конкурси, че детето ви да получи титла за красота или способност и да го признаете за най. Нямам думи просто. Докато агитирате за гласуване, за да получите някаква “неземна” награда, да си бяхте впрегнали мозъка да изкарате пари и сами да си я купите тази награда.
Да не забравите да сте влюбени на 14 февруари, както се сетихте да кажете благодаря на американския ден на благодарността. Трябва да спазвате все пак определените дни, много е важно! В останалото време бъдете верни на себе си!
А тези, които са извън България от години, и те съвети много да не раздават, като са толкова загрижени, да се приберат в България и да допринесат нещо, а не само да критикуват от позицията си на отстъстващи около 20 години, и прибиращи се в България само за ваканция или за да ползват евтини лекарски и зъболекарски услуги и прочие.
Не си мислете, че пиша това понеже съм ядосана или предизвикана от нещо. Това просто е отговор на многобройни постове и снимки във Фейсбук, които са минали пред очите ми през последните години.
Тъй като се приема най-сладкото да е накрая, искам да благодаря на всички хора, които споделят полезна информация, от която и област да е, ценят градивната дискусия и допринасят за общата ни култура, както и на онези, които споделят преживявания, емоции и места, заслужаващи внимание.

Just another day in love

Just another day. Walk in the park, playground. Sunny and calm, no stress, no rush. I’m working on my lappie, drafting emails, organising files, clearing space, making a to-do list. All good stuff. Two cute kids are sitting next to me, the boy is doing his homework, the girl is colouring. Just a perfect day!

Blog transfer

Thank you for visiting my blog. All posts connected with translation, interpreting, linguistics and languages have been transferred to my professional website at www.bulgarian-translators.com/blog. Sorry for all inconvenience caused. Please follow me there. Thank you!

Pick people wisely

 

 

 

 

 

A team is … “A group of people working together to achieve specific goals.”

A team:

– shares knowledge & skills

– shares work

– supports each other

 

To create an effective “team” people must …

– be committed to the specific goals of the team

– have useful knowledge & skills which they’re willing to share

– commit to doing their share of the work…

Защо се занимавам с бранд мениджмънт?

Освен езиците и спорта, друга моя страст е управлението на търговски марки или както е модерно да се казва – бранд мениджмънт. Първоначално това беше като хоби, обичах да чета как са стартирали известни компании, как са се развили през годините, а някои дори и през вековете. В последствие започнах да мисля, как мога да съхраня българското и да представям български фирми извън България.

Честно казано се уморих от всички тези марки от Западна Европа и Америка, които ни заливат. Всяка една страна гради и се опитва да популяризира идентичността си, уникалността си. В България се плащат лицензии, изпада се в еуфория пред чуждите фирми, а нима в България няма способни и креативни хора? През фирмата си съм предлагала на малки фирми да работят в тази посока. Това са фирми, в които съм виждала потенциал, и които успешно биха се конкурирали на световния пазар. Откъде знам това? Пътувам много и посещавам множество панаири и изложения, както и участвам под различни форми. Има “изделия” и “идеи”, които са направо смехотворни, най-малкото грозни, но въпреки това компаниите зад тях работят, за да ги популяризират и продажбите им се увеличават ежегодно. Защо на тези изложения не виждам български фирми – изложители? Защо? Защото дори не срещам и посетители – хора, представители на фирми, които поне да осъществят контакт. Причините са много, и не бих искала кратката ми публикация да се превръща в специализиран анализ. За щастие има някои български компании, които се опитват да се налагат и го правят успешно, което ме радва. Надявам се в бъдеще повече фирми да ни се доверят и да работим успешно в тази посока.

Това е моята идея, как да помагам на България, миналото си е минало и не може да бъде променено, затова всеки трябва да действа от позицията на настоящото си състояние. Аз смятам, че България и българите има какво да покажат като потенциал, и не бива да се оставяме на чуждоземни култури да ни заливат и “поробват”. Нека се “популяризираме” и самоуважаваме повече.

Story telling

When telling a story, share what you see, smell, feel, taste, and hear. When you trigger a sense in someone, you bring them into the story with you.
Use these two tools:
A presentation with a standard structure: situation, complication, question, answer.
A story spine: reality is introduced, conflict arrives, there is a struggle, the conflict is resolved, a new reality exists.

Independence day of Cyprus – 1st October

Every 1stof October we celebrate in Cyprus, our Independence Day.

Cyprus became an independence country after a four year guerrilla war (1955-1959) against the British. Cyprus was a colony of the British Empire from 1878 until 1960.

We celebrate our Independence Day with festivals at schools and communities and with a big military parade, which take place in our capital Nicosia.

Cyprus

Cyprus’ flag, has the map of our island in yellow (the color of copper, of which Cyprus was famous in the ancient years and took its name from: couprum (copper in latin) Òkipros (Cyprus in Greek). Also, there are two lops from an olive tree, which symbolize peace.