Наистина жалко!

Честно да си кажа, чудя се, мисля и не мога да се сетя, защо млади хора, с добро образование и наглед добра академична или професионална перспектива, започват да се занимават с политика. Толкова ли не се усещат?! Или са поласкани, че им гласуват доверие, че ги “избират” на някой пост или длъжност в партийната йерархия. “Не, аз съм уникален/на – казват си те, – имам идеи, млад/а съм, кадърен, затова.” Не знам, да ми е жал ли за тях, или просто да ги приема като поредната жертва на суетата и самодоволството. Но друго е да се оглеждаш в очите на другите. Тези други, зад чиито очи стои съвсем друга мисъл и поглед върху нещата, а ти си мислиш, че мислят като теб. Да не говорим, за старите кучета, които отдавна са измислили цялата схема, и отдавна са ви пуснали по пързалката, на собствената ви наивност и самонадеяност. И най-чудно ми е от всичко, как решихте, че ще помогнете на много хора и ще съумете да убедите, да поведете хората, като самите вие не сте се изградили като характери, не сте създали нещо трайно, минало през бури и слънце. Защо от студентската скамейка се втурнахте да се кандидатирате, да се “интегрирате” в тази помия, политиката. Или мислите, че никога няма да ви накарат да направите нещо, с което не сте съгласни, че няма да ви се наложи да плюете на съвестта си? Защото колкото повече навлизате в този свят, толкова по-мръсни ще ставате, отначало неволно, постепенно доброволно, и накрая съвсем доволно. Жалко! За вас! Защото вместо да запазите чистотата и свежестта си и да бъдете учители на следващите след вас, сте избрали да се потопите в каймака на мръсотията сред нас. Примамени от камери, внимание, и все по-лицемерни слова, губите душата си, макар в началото едва!