Кратко

Стих, повей, усмихнат поглед или пък дете, потънало в сън,
небесна шир, докосването на любим, в едно с цветя, окъпани в роса,
слънчогледови нивя и ромон на вода, внезапно появила се дъга,
всички тез слова, изпълват погледа ми, едва затворила очи,
затворени в желанието да видят отново простите неща,
онез които сеейки живота си разляхме като капки в пръстта.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s